10 sept 2007, 23:10

Нека възкръсне...

Poesía

1K 0 0

Обичаше ме ти, обичаше...
Открадна моите мечти красиви,
отвлече ги със себе си, далеч
дори от мисълта ми.

Дълго чаках да се върнеш,
да ме прегърнеш и
двама с тебе за ръка
да тръгнем по пътя на любовта.

Но не!
Днес, дори далеч
от пустата казарма, ти стана
тъй далечен и за мен!

Изневери ми ти...
Простих ти аз, защото те обичах!
Но тази любов ще бъде погребана,
докато не я потърсиш и съживиш
самият ти!
Нека възкръсне...

(посветено на една моя детска любов)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0