10 sept 2007, 23:10

Нека възкръсне...

  Poesía
1K 0 0
Обичаше ме ти, обичаше...
Открадна моите мечти красиви,
отвлече ги със себе си, далеч
дори от мисълта ми.

Дълго чаках да се върнеш,
да ме прегърнеш и
двама с тебе за ръка
да тръгнем по пътя на любовта.

Но не!
Днес, дори далеч
от пустата казарма, ти стана
тъй далечен и за мен!

Изневери ми ти...
Простих ти аз, защото те обичах!
Но тази любов ще бъде погребана,
докато не я потърсиш и съживиш
самият ти!
Нека възкръсне...

(посветено на една моя детска любов)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...