Sep 10, 2007, 11:10 PM

Нека възкръсне...

Poetry

1K 0 0

Обичаше ме ти, обичаше...
Открадна моите мечти красиви,
отвлече ги със себе си, далеч
дори от мисълта ми.

Дълго чаках да се върнеш,
да ме прегърнеш и
двама с тебе за ръка
да тръгнем по пътя на любовта.

Но не!
Днес, дори далеч
от пустата казарма, ти стана
тъй далечен и за мен!

Изневери ми ти...
Простих ти аз, защото те обичах!
Но тази любов ще бъде погребана,
докато не я потърсиш и съживиш
самият ти!
Нека възкръсне...

(посветено на една моя детска любов)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0