10.09.2007 г., 23:10

Нека възкръсне...

Поезия

1K 0 0

Обичаше ме ти, обичаше...
Открадна моите мечти красиви,
отвлече ги със себе си, далеч
дори от мисълта ми.

Дълго чаках да се върнеш,
да ме прегърнеш и
двама с тебе за ръка
да тръгнем по пътя на любовта.

Но не!
Днес, дори далеч
от пустата казарма, ти стана
тъй далечен и за мен!

Изневери ми ти...
Простих ти аз, защото те обичах!
Но тази любов ще бъде погребана,
докато не я потърсиш и съживиш
самият ти!
Нека възкръсне...

(посветено на една моя детска любов)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0