14 jun 2008, 16:36

Неканена

  Poesía
1.6K 0 15

 

Неканена при теб дойдох...

(на вратата твоя не почуках.)

Светлинката малка, грееща у вас -

съвсем случайно нощем я съзрях

и през процепа на  белия перваз,

като капки дъжд във теб изтекох...

 

Търкулнах се по посивелите стени,

пропукани от незабравени любови,

пълзях по стария червен килим,

опитвах да му нарисувам шарки нови.

Попивах неведнъж прахта на стари стъпки,

попивах даже чужди аромати -

бях вино, розмарин и ябълкови пъпки,

очите ми останаха си чужди-припознати.

 

Неканена при теб дойдох...

(така неканена и ще си тръгна.)

Бях малка капка летен дъжд...

... а в ледена висулка ме превърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...