14 jun 2008, 16:36

Неканена

  Poesía
1.6K 0 15

 

Неканена при теб дойдох...

(на вратата твоя не почуках.)

Светлинката малка, грееща у вас -

съвсем случайно нощем я съзрях

и през процепа на  белия перваз,

като капки дъжд във теб изтекох...

 

Търкулнах се по посивелите стени,

пропукани от незабравени любови,

пълзях по стария червен килим,

опитвах да му нарисувам шарки нови.

Попивах неведнъж прахта на стари стъпки,

попивах даже чужди аромати -

бях вино, розмарин и ябълкови пъпки,

очите ми останаха си чужди-припознати.

 

Неканена при теб дойдох...

(така неканена и ще си тръгна.)

Бях малка капка летен дъжд...

... а в ледена висулка ме превърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...