14 jun 2008, 16:36

Неканена

  Poesía
1.6K 0 15

 

Неканена при теб дойдох...

(на вратата твоя не почуках.)

Светлинката малка, грееща у вас -

съвсем случайно нощем я съзрях

и през процепа на  белия перваз,

като капки дъжд във теб изтекох...

 

Търкулнах се по посивелите стени,

пропукани от незабравени любови,

пълзях по стария червен килим,

опитвах да му нарисувам шарки нови.

Попивах неведнъж прахта на стари стъпки,

попивах даже чужди аромати -

бях вино, розмарин и ябълкови пъпки,

очите ми останаха си чужди-припознати.

 

Неканена при теб дойдох...

(така неканена и ще си тръгна.)

Бях малка капка летен дъжд...

... а в ледена висулка ме превърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...