Неканена
Неканена при теб дойдох...
(на вратата твоя не почуках.)
Светлинката малка, грееща у вас -
съвсем случайно нощем я съзрях
и през процепа на белия перваз,
като капки дъжд във теб изтекох...
Търкулнах се по посивелите стени,
пропукани от незабравени любови,
пълзях по стария червен килим,
опитвах да му нарисувам шарки нови.
Попивах неведнъж прахта на стари стъпки,
попивах даже чужди аромати -
бях вино, розмарин и ябълкови пъпки,
очите ми останаха си чужди-припознати.
Неканена при теб дойдох...
(така неканена и ще си тръгна.)
Бях малка капка летен дъжд...
... а в ледена висулка ме превърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Истинска Все права защищены
