27 may 2009, 17:09

Некръстоносно 

  Poesía » Civil
1267 0 18

Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си
с няколко удара да извадим,
няма кой да ни види дори,
че сме стигнали първи.


Днес човекът е цяла войска
от по хиляди реда,
за която водата в моретата
вечно е плитка.
Но след всяка неравна,

спечелена с подлост победа,
няма кой да остане до край
във последната битка.


А и няма значение даже
кого ще убием...
Нито колко сме силни, или колко сме
вярващи в себе си.
Няма нищо божествено
всичко човешко да скрием
и какво проповядваме, като ние
самите сме... ереси.

 

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За такава мъдрост не стига и столетие живот! Хвала на младостта ти и на таланта ти!
  • Натъжи ме с тези истини...
  • "И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг -
    Такая пустая и глупая шутка..."

    Страхотна си! Браво. Нямам какво друго да добавя. Няма защо да казвам, че ми е харесало. Подразбира се. Нали?
  • Емоционално и поднесено с майсторството на всевиждащия...Благодаря ти за откровението. Трудно се воюва с гумени шпаги, по-добре е да се засилим срещу вятърните мелници, Ели! Хубав стих! Ваше Благородие
  • Браво!
  • Благодаря ви!
    Живи и здрави!
  • А и няма значение даже
    кого ще убием...
    Нито колко сме силни, или колко сме
    вярващи в себе си.
    Няма нищо божествено
    всичко човешко да скрием
    и какво проповядваме, като ние
    самите сме... ереси.

    !!!

    Прегръдка!
  • А така-а-а... Перфектно е! Браво, Ели!
  • ...
  • Наложи се лека редакция, за което се извинявам.
    Благодаря на всички прочели.
  • !!!Не мога да кажа нищо смислено, просто ме остави силно развълнувана, чак до онемяване!!!
    Просто си..Голяма..
  • !!!
    Нямаш равна!
  • "А преди да сме тръгнали още
    сме толкова мъртви..."

    Най-тъжното е, че не позволяваме да живеят и на тези, които наистина го искат!
    Напълно споделям мнението ти!А стихотворението ти като такова, е страхотно!
  • Поздрави! Ереси сме... в еретично време.
  • Шшшшт съм.
    Наоколо...

    Грамаданее*
  • ние
    самите сме... ереси.

    !!!!!!!!
  • Мен ако питаш, днес никой не тръгва на поход, и с гумени шпаги даже!

    Поздрав!
  • А след всяка неравна и спечелена
    с подлост победа,
    няма кой да остане до края
    на последната битка.

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??