27 мая 2009 г., 17:09

Некръстоносно

1.6K 0 18

Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си
с няколко удара да извадим,
няма кой да ни види дори,
че сме стигнали първи.


Днес човекът е цяла войска
от по хиляди реда,
за която водата в моретата
вечно е плитка.
Но след всяка неравна,

спечелена с подлост победа,
няма кой да остане до край
във последната битка.


А и няма значение даже
кого ще убием...
Нито колко сме силни, или колко сме
вярващи в себе си.
Няма нищо божествено
всичко човешко да скрием
и какво проповядваме, като ние
самите сме... ереси.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За такава мъдрост не стига и столетие живот! Хвала на младостта ти и на таланта ти!
  • Натъжи ме с тези истини...
  • "И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг -
    Такая пустая и глупая шутка..."

    Страхотна си! Браво. Нямам какво друго да добавя. Няма защо да казвам, че ми е харесало. Подразбира се. Нали?
  • Емоционално и поднесено с майсторството на всевиждащия...Благодаря ти за откровението. Трудно се воюва с гумени шпаги, по-добре е да се засилим срещу вятърните мелници, Ели! Хубав стих! Ваше Благородие
  • Браво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...