8 abr 2017, 19:35

Нелечимо

  Poesía » Otra
565 2 0

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не".
Мразиш се.

 

Режи!
Или сърцето.
Или живота.
Но режи.
Друго да ти оставаше,
но не би.

 

Изгубен си.
Има ли път по средата?
Търсиш.
Заобиколен от предатели.
Избор не ти остават.
И сам себе си убеждаваш,
че път няма.

 

Режи!
Плът.
Душа.
Съвестта не спи.

 

Израстъци.
Окастрени.
Без лимфа.
С отрова.
Онези,
които казват "обичам те",
а в ръцете с окови
за теб.

 

На какво са готови?
Да искат.
Да искат.
Да искат.
И си притиснат.

 

И не служи за нищо разстоянието.
Нито мълчанието.
Паузите.
Обръщат всичко в лъжи.
Дори и теб самия.

 

Режи!

 

Или умри.

Но в любов

Бъди!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....