Вината не е в живота,
нито негова.
Аз сама се наранявам,
придавайки смисъл на една виртуална любов.
Вината не е в Слънцето,
нито в небето.
Инстинкта ми продължава да е болен,
не разбира от уроци сърцето.
Винаги се губех в неговия поглед,
защо продължавам да търся там,
където вече няма нищо,
няма и да има, знам.
Не искам да стоя в тъмното.
Толкова съм нелепа,
Той не ме е обичал,
просто ме накара да опитам от лудостта.
Толкова съм нелепа.
Ще отблъсна към забравата неговите целувки,
животът не е това.
Нелепа съм,
но винаги има лято
след зимата.
Ще стана от земята.
Ще започна да летя.
Познавам тази игра
и знам, че с него няма да спечеля.