Sep 25, 2014, 12:56 PM

Нелепа

  Poetry » Love
798 0 0

Вината не е в живота,
нито негова.
Аз сама се наранявам,
придавайки смисъл на една виртуална любов.
Вината не е в Слънцето,
нито в небето.
Инстинкта ми продължава да е болен,
не разбира от уроци сърцето.
Винаги се губех в неговия поглед,
защо продължавам да търся там,
където вече няма нищо,
няма и да има, знам.
Не искам да стоя в тъмното.
Толкова съм нелепа,
Той не ме е обичал,
просто ме накара да опитам от лудостта.
Толкова съм нелепа.
Ще отблъсна към забравата неговите целувки,
животът не е това.
Нелепа съм,
но винаги има лято
след зимата.
Ще стана от земята.
Ще започна да летя.
Познавам тази игра
и знам, че с него няма да спечеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Врескова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....