25.09.2014 г., 12:56

Нелепа

797 0 0

Вината не е в живота,
нито негова.
Аз сама се наранявам,
придавайки смисъл на една виртуална любов.
Вината не е в Слънцето,
нито в небето.
Инстинкта ми продължава да е болен,
не разбира от уроци сърцето.
Винаги се губех в неговия поглед,
защо продължавам да търся там,
където вече няма нищо,
няма и да има, знам.
Не искам да стоя в тъмното.
Толкова съм нелепа,
Той не ме е обичал,
просто ме накара да опитам от лудостта.
Толкова съм нелепа.
Ще отблъсна към забравата неговите целувки,
животът не е това.
Нелепа съм,
но винаги има лято
след зимата.
Ще стана от земята.
Ще започна да летя.
Познавам тази игра
и знам, че с него няма да спечеля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...