Нелогична

aranhuez (Нели)
134 281

2 jul 2008, 7:24

Poesía » Versos blancos

633 0 3

Била съм винаги такава... бързаща нанякъде,

несигурна, и нелогична - а ти ме питаш, обяснявам...

Не съм била никога една-единствена... мечтата-муза,

вдъхновяваща, и предразполагаща - а ти ме изкушаваш, непохватно...

Била съм грозничко дете, което си играе сам-само - а ти ревнуваш от живота...

Не съм те търсила в мечтите - а ти намери сам съня ми и оцвети

всичките ми спомени... в цветовете на бъдещето, в тъгата-нега настояще...

Не зная теб ли имам, или себе си... и планината, дето се оглежда във душата ми,

когато слънцето залязва, и детството ми - във очите ти...

... липсваш ми...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aranhuez (Нели)

2008-07-02T14:08:00+03:00

идеята е в това, че заглавието подсказва формата, докато в същността си стиха е подреден, исках да кажа, смисълът, съдържанието...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-02T11:54:11+03:00

на мене ми харесва така...както е...
нежна красива емоция...ме води до края...липсваш ми...
много хубаво...с обич, Нели.
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-07-02T10:26:47+03:00

Идейно и хубаво, но можеш да го подредиш малко...!
Успех!