2 jul 2008, 7:24

Нелогична

1K 0 3

Била съм винаги такава... бързаща нанякъде,

несигурна, и нелогична - а ти ме питаш, обяснявам...

Не съм била никога една-единствена... мечтата-муза,

вдъхновяваща, и предразполагаща - а ти ме изкушаваш, непохватно...

Била съм грозничко дете, което си играе сам-само - а ти ревнуваш от живота...

Не съм те търсила в мечтите - а ти намери сам съня ми и оцвети

всичките ми спомени... в цветовете на бъдещето, в тъгата-нега настояще...

Не зная теб ли имам, или себе си... и планината, дето се оглежда във душата ми,

когато слънцето залязва, и детството ми - във очите ти...

... липсваш ми...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • идеята е в това, че заглавието подсказва формата, докато в същността си стиха е подреден, исках да кажа, смисълът, съдържанието...
  • на мене ми харесва така...както е...
    нежна красива емоция...ме води до края...липсваш ми...
    много хубаво...с обич, Нели.
  • Идейно и хубаво, но можеш да го подредиш малко...!
    Успех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...