aranhuez (Нели)
134 281
2.07.2008 г., 7:24 ч.

Нелогична 

  Поезия » Бели стихове
698 0 3

Била съм винаги такава... бързаща нанякъде,

несигурна, и нелогична - а ти ме питаш, обяснявам...

Не съм била никога една-единствена... мечтата-муза,

вдъхновяваща, и предразполагаща - а ти ме изкушаваш, непохватно...

Била съм грозничко дете, което си играе сам-само - а ти ревнуваш от живота...

Не съм те търсила в мечтите - а ти намери сам съня ми и оцвети

всичките ми спомени... в цветовете на бъдещето, в тъгата-нега настояще...

Не зная теб ли имам, или себе си... и планината, дето се оглежда във душата ми,

когато слънцето залязва, и детството ми - във очите ти...

... липсваш ми...

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • идеята е в това, че заглавието подсказва формата, докато в същността си стиха е подреден, исках да кажа, смисълът, съдържанието...
  • на мене ми харесва така...както е...
    нежна красива емоция...ме води до края...липсваш ми...
    много хубаво...с обич, Нели.
  • Идейно и хубаво, но можеш да го подредиш малко...!
    Успех!
Предложения
: ??:??