Страхувам се. От себе си се плаша.

Такива щури мисли си редя,

че пусна ли ги, ще забъркам каша…

И много ще прилича на война,

в която мъдростта се подчинява

на лудостта, наречена любов.

За разум вече време не остава…

А ти дали все още си готов

да стъпиш бос в подпалено стърнище

и да смениш покой за синева?!...

Да хукнеш по зори да гониш нищо…

И в битки да опазваш любовта,

която невъзможно ти се случва.

И нелогично срича твоя ден.

Онази, дето мъдрост не получи,

щом може още страст да ти даде…