Нелогично
Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява
на лудостта, наречена любов.
За разум вече време не остава…
А ти дали все още си готов
да стъпиш бос в подпалено стърнище
и да смениш покой за синева?!...
Да хукнеш по зори да гониш нищо…
И в битки да опазваш любовта,
която невъзможно ти се случва.
И нелогично срича твоя ден.
Онази, дето мъдрост не получи,
щом може още страст да ти даде…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
