Mar 17, 2013, 10:14 AM

Нелогично 

  Poetry » Love
1014 0 1
Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява
на лудостта, наречена любов.
За разум вече време не остава…
А ти дали все още си готов
да стъпиш бос в подпалено стърнище
и да смениш покой за синева?!...
Да хукнеш по зори да гониш нищо…
И в битки да опазваш любовта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??