Нелогично
Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява
на лудостта, наречена любов.
За разум вече време не остава…
А ти дали все още си готов
да стъпиш бос в подпалено стърнище
и да смениш покой за синева?!...
Да хукнеш по зори да гониш нищо…
И в битки да опазваш любовта,
която невъзможно ти се случва.
И нелогично срича твоя ден.
Онази, дето мъдрост не получи,
щом може още страст да ти даде…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
