26 nov 2010, 10:27

Нелюбов 

  Poesía » De amor
673 0 5

                                                               Нелюбов

Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...

 патерици и кокили наритвам,

 от пътя си вземам, изпод нозете ви,

отъркаляна тая ябълка, кисело моя.

 

Не беше любов. Нямаше вричане.

Нямаше срещи и пориви.

беше... ров и могили, тичане

през решетки и мигове, през тръпчиви неволи.

 

Всеки път се обесвахме на лъжите си,

за да съгреем пепелището и от него

с голи тела да изровим искрите

и мимолетно да ги убием престъпно спокойни.

 

Пак съм в началото. С Другия.

Ала там, до сърцето, душата разкъсана

кротко притихва до Разума, свива се

срамно оголена и безплътно никоя.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??