Нелюбов
Нелюбов
Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...
патерици и кокили наритвам,
от пътя си вземам, изпод нозете ви,
отъркаляна тая ябълка, кисело моя.
Не беше любов. Нямаше вричане.
Нямаше срещи и пориви.
беше... ров и могили, тичане
през решетки и мигове, през тръпчиви неволи.
Всеки път се обесвахме на лъжите си,
за да съгреем пепелището и от него
с голи тела да изровим искрите
и мимолетно да ги убием престъпно спокойни.
Пак съм в началото. С Другия.
Ала там, до сърцето, душата разкъсана
кротко притихва до Разума, свива се
срамно оголена и безплътно никоя.
© Златина Георгиева All rights reserved.
