7 feb 2007, 1:27

Немислимо

  Poesía
715 0 6
Немислимо е без теб да остарея,
завладяна от годините и болежките.
Немислимо е да те изоставя,
след толкова преминати бариери -
живота ни "изпитва постоянно",
изпраща препядствия пред любовта ни...
Немислимо би било да те загубя,
прогонен от вятъра на времето,
от навика и постоянството -
нека създадем наш Рай завинаги!
Тогава ние ще бъдем по-силни -
и от годините, и от "сивото" съществуване...
Тогава за нас света ще съществува,
а не ние за него - завладяни от безразличие един към друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...