7.02.2007 г., 1:27

Немислимо

714 0 6
Немислимо е без теб да остарея,
завладяна от годините и болежките.
Немислимо е да те изоставя,
след толкова преминати бариери -
живота ни "изпитва постоянно",
изпраща препядствия пред любовта ни...
Немислимо би било да те загубя,
прогонен от вятъра на времето,
от навика и постоянството -
нека създадем наш Рай завинаги!
Тогава ние ще бъдем по-силни -
и от годините, и от "сивото" съществуване...
Тогава за нас света ще съществува,
а не ние за него - завладяни от безразличие един към друг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...