Feb 7, 2007, 1:27 AM

Немислимо

  Poetry
720 0 6
Немислимо е без теб да остарея,
завладяна от годините и болежките.
Немислимо е да те изоставя,
след толкова преминати бариери -
живота ни "изпитва постоянно",
изпраща препядствия пред любовта ни...
Немислимо би било да те загубя,
прогонен от вятъра на времето,
от навика и постоянството -
нека създадем наш Рай завинаги!
Тогава ние ще бъдем по-силни -
и от годините, и от "сивото" съществуване...
Тогава за нас света ще съществува,
а не ние за него - завладяни от безразличие един към друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...