10 jun 2014, 19:07

Немите ми химери

  Poesía » Otra
500 0 0

Съшивам химери.
Добре че не съм генетик.
Съшивам илюзии
с тънко влакно от стомана.
Особено искам
да има по много от стиховете,
които написах за теб,
докато те няма.

 

Премятам
във бод зад игла
и пришивам любов;
извезвам,
така че да има от нея навсякъде.
Стабилност и сила.
И благост.
До благослов. В хастара
пришивам сърдечно приятелство.

 

Тъгата на бримки
заплитам,
завързвам на клуп.
Обесвам я. Чуваш ли!
В мойте химери я няма!
А утре ще сложа навярно
от слънцето.
В смут
химерата ми ще се усмихва,
но ще е няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...