Немите ми химери

Съшивам химери.
Добре че не съм генетик.
Съшивам илюзии
с тънко влакно от стомана.
Особено искам
да има по много от стиховете,
които написах за теб,
докато те няма.

Премятам
във бод зад игла
и пришивам любов;
извезвам,
така че да има от нея навсякъде.
Стабилност и сила.
И благост.
До благослов. В хастара
пришивам сърдечно приятелство.

Тъгата на бримки
заплитам,
завързвам на клуп.
Обесвам я. Чуваш ли!
В мойте химери я няма!
А утре ще сложа навярно
от слънцето.
В смут
химерата ми ще се усмихва,
но ще е няма.