27 ago 2007, 11:07

неможем да повярваме...

  Poesía
995 0 2
На братовчед ми Йордан който само преди няколко часа сложи край на живота си!...А още нямаше тридесет години...



Все още не мога да повярвам!
В осемнадесет и тридесет днес 
си взехме довиждане, а после,после ужасно е...
за последно било е нашето виждане....
Човек се ражда на света
и има собствена съдба
но нявга идва сложен час
на равносметка ли, незнам!?...
Какво се случва в кратъг миг,
за да реши човек,че няма смисъл
да продължава и без вик
живота той си прекратява?
И всеки страда до безкрай
и всеки плаче безутешно
и мъката ни няма край
и мъката ни е безмерна...
На масата се смяхме,
и на компа ний седяхме
през панаира днес вървяхме
но за последно с него бяхме...
Дано оттатък ти намериш
това което веч си търсил
и ни прости нас грешните
че не успяхме да те върнем...
Но знам, че винаги ще бъдеш
край нас и в нашите сърца!
Усмихнат ще ни утешаваш
от невидимия,вечен свят! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...