27 авг. 2007 г., 11:07

неможем да повярваме... 

  Поэзия
619 0 2
На братовчед ми Йордан който само преди няколко часа сложи край на живота си!...А още нямаше тридесет години...



Все още не мога да повярвам!
В осемнадесет и тридесет днес 
си взехме довиждане, а после,после ужасно е...
за последно било е нашето виждане....
Човек се ражда на света
и има собствена съдба
но нявга идва сложен час
на равносметка ли, незнам!?...
Какво се случва в кратъг миг,
за да реши човек,че няма смисъл
да продължава и без вик
живота той си прекратява?
И всеки страда до безкрай
и всеки плаче безутешно
и мъката ни няма край
и мъката ни е безмерна...
На масата се смяхме,
и на компа ний седяхме
през панаира днес вървяхме
но за последно с него бяхме...
Дано оттатък ти намериш
това което веч си търсил
и ни прости нас грешните
че не успяхме да те върнем...
Но знам, че винаги ще бъдеш
край нас и в нашите сърца!
Усмихнат ще ни утешаваш
от невидимия,вечен свят! 

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??