27.08.2007 г., 11:07 ч.

неможем да повярваме... 

  Поезия
811 0 2
На братовчед ми Йордан който само преди няколко часа сложи край на живота си!...А още нямаше тридесет години...
Все още не мога да повярвам!
В осемнадесет и тридесет днес
си взехме довиждане, а после,после ужасно е...
за последно било е нашето виждане....
Човек се ражда на света
и има собствена съдба
но нявга идва сложен час
на равносметка ли, незнам!?...
Какво се случва в кратъг миг,
за да реши човек,че няма смисъл
да продължава и без вик ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Предложения
  • В дома на мама – времето е спряло... Часовникът отмерва... тишина. А пукнато, старинно огледало – по...
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...

Още произведения »