30 sept 2007, 12:11

Ненамерена

  Poesía
954 0 1
 

А търсех себе си ,в хаоса ,в нищото ,

намерих само спомени -горчиви и студени .

А  търсех някого , у някого човешкото

намерих само болката ,омразата ,от егоизъм

                                                         породени .


А търсех хората ,които исках да познавам ,

намерих само подигравки ,детски смях .

Но всъщност само теб съм търсила ,

без да знам ,че ти си най -големият ми грях!

                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелест! Много хубаво написано
    стихотворение! Колкото са по кратки,
    толкова повече казват стихоторенията,
    стига да си намерил точните думи.Тук
    е точно така,мисля че така трябва да
    пишеш нататък, защото много ми харесва.
    С много обич.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...