30 sept 2007, 12:11

Ненамерена

  Poesía
956 0 1
 

А търсех себе си ,в хаоса ,в нищото ,

намерих само спомени -горчиви и студени .

А  търсех някого , у някого човешкото

намерих само болката ,омразата ,от егоизъм

                                                         породени .


А търсех хората ,които исках да познавам ,

намерих само подигравки ,детски смях .

Но всъщност само теб съм търсила ,

без да знам ,че ти си най -големият ми грях!

                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелест! Много хубаво написано
    стихотворение! Колкото са по кратки,
    толкова повече казват стихоторенията,
    стига да си намерил точните думи.Тук
    е точно така,мисля че така трябва да
    пишеш нататък, защото много ми харесва.
    С много обич.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...