30.09.2007 г., 12:11

Ненамерена

952 0 1
 

А търсех себе си ,в хаоса ,в нищото ,

намерих само спомени -горчиви и студени .

А  търсех някого , у някого човешкото

намерих само болката ,омразата ,от егоизъм

                                                         породени .


А търсех хората ,които исках да познавам ,

намерих само подигравки ,детски смях .

Но всъщност само теб съм търсила ,

без да знам ,че ти си най -големият ми грях!

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прелест! Много хубаво написано
    стихотворение! Колкото са по кратки,
    толкова повече казват стихоторенията,
    стига да си намерил точните думи.Тук
    е точно така,мисля че така трябва да
    пишеш нататък, защото много ми харесва.
    С много обич.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...