30 сент. 2007 г., 12:11

Ненамерена

957 0 1
 

А търсех себе си ,в хаоса ,в нищото ,

намерих само спомени -горчиви и студени .

А  търсех някого , у някого човешкото

намерих само болката ,омразата ,от егоизъм

                                                         породени .


А търсех хората ,които исках да познавам ,

намерих само подигравки ,детски смях .

Но всъщност само теб съм търсила ,

без да знам ,че ти си най -големият ми грях!

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прелест! Много хубаво написано
    стихотворение! Колкото са по кратки,
    толкова повече казват стихоторенията,
    стига да си намерил точните думи.Тук
    е точно така,мисля че така трябва да
    пишеш нататък, защото много ми харесва.
    С много обич.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...