8 ago 2016, 10:52  

Звездобер 

  Poesía » De amor
472 2 4

 

Не, не съм вулкан, изригнал с грохот.

Цъфтяща радост с лава не заливам.

В пламъчето на свещта негаснеща

корените свои жилави откривам.

 

Не съм вулкан, само пламъче съм 

и все по-често в душата ти светя.

По орбита своя неспирно пътувам,

докосвам твоята, без да я пресичам.

 

Питаш ме... колко съм светла ли?

В храма на духа ти по стени бели 

само с букви три под икони нови

веруюто свое с устни го изписвам.

 

В утрото усмихнато верността си

с букви не – с пръсти я подписвам.

По небето, докоснало косите твои

сънени звезди в шепата си сбирам.

 

Не съм вулкан, само пламъче съм.

Лъч грижовен сърцето ми милва.

Толкова е хубаво, когато мълчим!

Остави неназовимото очите ни да слива!

 

Самадхи

 

07.08.2016

гр. Разград

 

 

 

 

 

 

 

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??