Звездобер
Не, не съм вулкан, изригнал с грохот.
Цъфтяща радост с лава не заливам.
В пламъчето на свещта негаснеща
корените свои жилави откривам.
Не съм вулкан, само пламъче съм
и все по-често в душата ти светя.
По орбита своя неспирно пътувам,
докосвам твоята, без да я пресичам.
Питаш ме... колко съм светла ли?
В храма на духа ти по стени бели
само с букви три под икони нови
веруюто свое с устни го изписвам.
В утрото усмихнато верността си
с букви не – с пръсти я подписвам.
По небето, докоснало косите твои
сънени звезди в шепата си сбирам.
Не съм вулкан, само пламъче съм.
Лъч грижовен сърцето ми милва.
Толкова е хубаво, когато мълчим!
Остави неназовимото очите ни да слива!
Самадхи
07.08.2016
гр. Разград
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
