Ти знаеш ли, че вече си ненужен,
не си приятел и любовник днес не си.
Изборът ми не е труден,
новият е по-добър и лесно ще те замени.
За теб не бях каквото ти за мене,
но някак късно осъзнах
и позволих ти много да ми вземеш,
а била съм пак жена за грях.
С теб няма смисъл да говоря,
ти едва ли ще ме разбереш.
За любовта ти няма да се боря,
тя е забравен, остарял копнеж.
Обичам ли, не ми е трудно
и всичко мога аз да дам,
мечтата с тебе не можах да сбъдна,
защото ти реши, че предпочиташ да си сам.
Какъв си вече ми показа -
ужасно слаб и истински раним.
Това от тебе ме отказа,
не искам и заради мен да те боли.
Това, което ти ми причини,
друга скоро ще накаже.
Ще се загубиш в нейните очи,
а тя, че слаб си, пак ще ти покаже!
© Таня Момчева Todos los derechos reservados