8.10.2010 г., 14:42

Ненужен

1K 0 0

Ти знаеш ли, че вече си ненужен,
не си приятел и любовник днес не си.
Изборът ми не е труден,
новият е по-добър и лесно ще те замени.

За теб не бях каквото ти за мене,
но някак късно осъзнах
и позволих ти много да ми вземеш,
а била съм пак жена за грях.

С теб няма смисъл да говоря,
ти едва ли ще ме разбереш.
За любовта ти няма да се боря, 
тя е забравен, остарял копнеж.

Обичам ли, не ми е трудно
и всичко мога аз да дам, 
мечтата с тебе не можах да сбъдна,
защото ти реши, че предпочиташ да си сам.

Какъв си вече ми показа - 
ужасно слаб и истински раним.
Това от тебе ме отказа,
не искам и заради мен да те боли.

Това, което ти ми причини,
друга скоро ще накаже.
Ще се загубиш в нейните очи,
а тя, че слаб си, пак ще ти покаже!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...