8 окт. 2010 г., 14:42

Ненужен

1.1K 0 0

Ти знаеш ли, че вече си ненужен,
не си приятел и любовник днес не си.
Изборът ми не е труден,
новият е по-добър и лесно ще те замени.

За теб не бях каквото ти за мене,
но някак късно осъзнах
и позволих ти много да ми вземеш,
а била съм пак жена за грях.

С теб няма смисъл да говоря,
ти едва ли ще ме разбереш.
За любовта ти няма да се боря, 
тя е забравен, остарял копнеж.

Обичам ли, не ми е трудно
и всичко мога аз да дам, 
мечтата с тебе не можах да сбъдна,
защото ти реши, че предпочиташ да си сам.

Какъв си вече ми показа - 
ужасно слаб и истински раним.
Това от тебе ме отказа,
не искам и заради мен да те боли.

Това, което ти ми причини,
друга скоро ще накаже.
Ще се загубиш в нейните очи,
а тя, че слаб си, пак ще ти покаже!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Момчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...