Valens (Валентина Лозова)
127 568
6 sept 2022, 21:39

Ненужен ден 

  Poesía » Filosófica
551 4 7

Денят приключи своята игра

и тежко във гримьорната приседна.

Грима изтрива бавно.

След това дълбоко ще заспи.

Самотен.

За последно.

Аплаузи отдавна не звучат

в ушите му, за чудо оглушели.

Вехтеят цветовете.

Сивота.

Отровни думи.

Облачна постеля.

Завесата през пръсти го прикри

и голотата му все тъй си свети.

И никой не извика „Ден, поспри!“.

Ненужен ден.

Безсмислен.

Непотребен.

И този ден за празник бе родèн.

И за звезди под морните клепачи.

За кръгче в календара.

Знак червен.

Отиде си.

И никой нe заплака.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??