Ненужен ден
Денят приключи своята игра
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен.
За последно.
Аплаузи отдавна не звучат
в ушите му, за чудо оглушели.
Вехтеят цветовете.
Сивота.
Отровни думи.
Облачна постеля.
Завесата през пръсти го прикри
и голотата му все тъй си свети.
И никой не извика „Ден, поспри!“.
Ненужен ден.
Безсмислен.
Непотребен.
И този ден за празник бе родèн.
И за звезди под морните клепачи.
За кръгче в календара.
Знак червен.
Отиде си.
И никой нe заплака.
© Валентина Лозова All rights reserved.
