Valens (Валентина Лозова)
127 568
6.09.2022 г., 21:39 ч.

Ненужен ден 

  Поезия » Философска
392 4 7

Денят приключи своята игра

и тежко във гримьорната приседна.

Грима изтрива бавно.

След това дълбоко ще заспи.

Самотен.

За последно.

Аплаузи отдавна не звучат

в ушите му, за чудо оглушели.

Вехтеят цветовете.

Сивота.

Отровни думи.

Облачна постеля.

Завесата през пръсти го прикри

и голотата му все тъй си свети.

И никой не извика „Ден, поспри!“.

Ненужен ден.

Безсмислен.

Непотребен.

И този ден за празник бе родèн.

И за звезди под морните клепачи.

За кръгче в календара.

Знак червен.

Отиде си.

И никой нe заплака.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??