24 nov 2009, 10:38

Ненужна

  Poesía
1.8K 0 4

Ненужна

 

Отмина вятърът лицето бледо.

Не искаше да губи своя чар,

като танцува с тази личност тъжна,

обвита в шал от прегоряла жар.

 

Отмина вятърът, но облакът остана.

Заплака тихо със сълзи от кал.

Опита се лицето да умие,

но се удави в локва от печал.

 

Лицето бледо сам-само остана

сред черна нощ и призрачна луна.

Кинжал заби в гърдите уморени

и се отдаде тихо на смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...