Ненужна
Отмина вятърът лицето бледо.
Не искаше да губи своя чар,
като танцува с тази личност тъжна,
обвита в шал от прегоряла жар.
Отмина вятърът, но облакът остана.
Заплака тихо със сълзи от кал.
Опита се лицето да умие,
но се удави в локва от печал.
Лицето бледо сам-само остана
сред черна нощ и призрачна луна.
Кинжал заби в гърдите уморени
и се отдаде тихо на смъртта.
© Детелина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
