24.11.2009 г., 10:38

Ненужна

1.8K 0 4

Ненужна

 

Отмина вятърът лицето бледо.

Не искаше да губи своя чар,

като танцува с тази личност тъжна,

обвита в шал от прегоряла жар.

 

Отмина вятърът, но облакът остана.

Заплака тихо със сълзи от кал.

Опита се лицето да умие,

но се удави в локва от печал.

 

Лицето бледо сам-само остана

сред черна нощ и призрачна луна.

Кинжал заби в гърдите уморени

и се отдаде тихо на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...