24.11.2009 г., 10:38

Ненужна

1.8K 0 4

Ненужна

 

Отмина вятърът лицето бледо.

Не искаше да губи своя чар,

като танцува с тази личност тъжна,

обвита в шал от прегоряла жар.

 

Отмина вятърът, но облакът остана.

Заплака тихо със сълзи от кал.

Опита се лицето да умие,

но се удави в локва от печал.

 

Лицето бледо сам-само остана

сред черна нощ и призрачна луна.

Кинжал заби в гърдите уморени

и се отдаде тихо на смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....