10 abr 2014, 17:08

Необикновена или не?!

934 0 0

Тя крие думите, които не изказва,
с ръка докосва устните си.
Не ще я видиш да се подмазва,
на никого не прави мили очи.
Тя носи със себе си нощта.
Денят за нея е безинтересен.
Все повече мракът я прегръща
със своята тъжна песен.
И какво ако не иска да личи,
колко крехка и ранима е тя
и от кое повече я боли,
белезите, миналото или
че е винаги сама.
Оставя бледи следи във хората,
като се надява те да са добри.
Понякога играе и ролята
на строгата само за да ги заблуди.
Не е от онези красивите.
Дрехите не и стоят добре.
Нито пък се вписва и при талантливите,
нищо забележително не излиза от нейните ръце.
Необикновена? Или пък не е...
Критиките към нея са много.
Ала и вие перфектни ни сте,
затова съдите ли я... ще ви каже сбогом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...