Тя крие думите, които не изказва,
с ръка докосва устните си.
Не ще я видиш да се подмазва,
на никого не прави мили очи.
Тя носи със себе си нощта.
Денят за нея е безинтересен.
Все повече мракът я прегръща
със своята тъжна песен.
И какво ако не иска да личи,
колко крехка и ранима е тя
и от кое повече я боли,
белезите, миналото или
че е винаги сама.
Оставя бледи следи във хората,
като се надява те да са добри.
Понякога играе и ролята
на строгата само за да ги заблуди.
Не е от онези красивите.
Дрехите не и стоят добре.
Нито пък се вписва и при талантливите,
нищо забележително не излиза от нейните ръце.
Необикновена? Или пък не е...
Критиките към нея са много.
Ала и вие перфектни ни сте,
затова съдите ли я... ще ви каже сбогом.