Тя крие думите, които не изказва,
с ръка докосва устните си.
Не ще я видиш да се подмазва,
на никого не прави мили очи.
Тя носи със себе си нощта.
Денят за нея е безинтересен.
Все повече мракът я прегръща
със своята тъжна песен.
И какво ако не иска да личи,
колко крехка и ранима е тя
и от кое повече я боли,
белезите, миналото или ...