10.04.2014 г., 17:08

Необикновена или не?!

947 0 0

Тя крие думите, които не изказва,
с ръка докосва устните си.
Не ще я видиш да се подмазва,
на никого не прави мили очи.
Тя носи със себе си нощта.
Денят за нея е безинтересен.
Все повече мракът я прегръща
със своята тъжна песен.
И какво ако не иска да личи,
колко крехка и ранима е тя
и от кое повече я боли,
белезите, миналото или
че е винаги сама.
Оставя бледи следи във хората,
като се надява те да са добри.
Понякога играе и ролята
на строгата само за да ги заблуди.
Не е от онези красивите.
Дрехите не и стоят добре.
Нито пък се вписва и при талантливите,
нищо забележително не излиза от нейните ръце.
Необикновена? Или пък не е...
Критиките към нея са много.
Ала и вие перфектни ни сте,
затова съдите ли я... ще ви каже сбогом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...