24 jun 2008, 0:43

Необикновено

  Poesía
621 0 9
Раснало дърво не право и стройно,
а ниско, безформено, грозно -
белег на време тъмно и яростно,
от живота подхвърлена дързост -
снага сива, сгърбена и изкривена,
сгърчени от старост ръце и пръсти,
вкопчили се с неустоима сила
срещу вятър в скала "невидимка"...
Бор достолепен с чудни очертания
сред света на художник мечтател,
носиш благородие и животворност,
слънчево неистова безсмъртност,
вечна битка - светлина и сянка,
с мисия ли си... необикновена?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...