24 июн. 2008 г., 00:43

Необикновено

619 0 9
Раснало дърво не право и стройно,
а ниско, безформено, грозно -
белег на време тъмно и яростно,
от живота подхвърлена дързост -
снага сива, сгърбена и изкривена,
сгърчени от старост ръце и пръсти,
вкопчили се с неустоима сила
срещу вятър в скала "невидимка"...
Бор достолепен с чудни очертания
сред света на художник мечтател,
носиш благородие и животворност,
слънчево неистова безсмъртност,
вечна битка - светлина и сянка,
с мисия ли си... необикновена?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...