26 oct 2010, 20:16

Необуздаемо 

  Poesía » De amor
853 0 1

Необуздаемо

 

Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки.


Бих я запратил с усмивка
в нямото Тъмно – дълбокото.
Дето ще може да стихне
от вибрирането ти – дивото.


Уви, всичко ни свързва.
Лък сякаш докосва ни
и един тон извлича
от две различни струни.


На какъв инструмент сме опънати?
Кой ни държи във ръката си?
Припевът ли е кръвта ни?
О, Мелодийо, сладка си!

© Иван Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??