Необуздаемо

26.10.2010 г., 20:16 ч.

Поезия » Любовна

974 0 1

Необуздаемо
Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки.
Бих я запратил с усмивка
в нямото Тъмно – дълбокото.
Дето ще може да стихне
от вибрирането ти – дивото.
Уви, всичко ни свързва.
Лък сякаш докосва ни
и един тон извлича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Необуздаемо

Искате да прочетете повече?

Предложения