Необуздаемо
Необуздаемо
Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки.
Бих я запратил с усмивка
в нямото Тъмно – дълбокото.
Дето ще може да стихне
от вибрирането ти – дивото.
Уви, всичко ни свързва.
Лък сякаш докосва ни
и един тон извлича
от две различни струни.
На какъв инструмент сме опънати?
Кой ни държи във ръката си?
Припевът ли е кръвта ни?
О, Мелодийо, сладка си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Тодоров Всички права запазени
