Необуздаемо
Как да обяздя душата си,
за да не тегли към твоята?
Да я пришпоря така, че
да те прескочи, препускайки.
Бих я запратил с усмивка
в нямото Тъмно – дълбокото.
Дето ще може да стихне
от вибрирането ти – дивото.
Уви, всичко ни свързва.
Лък сякаш докосва ни
и един тон извлича
от две различни струни.
На какъв инструмент сме опънати?
Кой ни държи във ръката си?
Припевът ли е кръвта ни?
О, Мелодийо, сладка си!
© Иван Тодоров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
