Самотата дрънчи, като вилица в празна чиния.
В замъглени очи бистри сълзите се крият.
Невъзможен, денят се стреми да целуне луната.
Всички казват – съдба, а е просто поредният вятър.
Един глупав щурец се надпява със своите мисли.
Един хитър врабец, перушината с клюна си чисти.
Котарак се надпява с блясъка на звездите.
Истината я няма, защото е само в мечтите.
Трептят от надежда, листата на старата круша.
Птици са зрителите на глобалната суша.
Жабите крякат, защото така са устрòени.
Мравките влачат ненужни за зимата корени. ...