Не те поканих аз на среща.
Тъй неочаквано пред мен се появи.
Очите сведох и с въздишка,
едва прошепнах: "Здравей и как си... и..."
От устните ти нежност се отрони.
Забравил в миг, че сам не си.
"Здравей" ми каза и ми кимна
с глас обичан отпреди.
Във новата си обич
скри ти своята усмивка.
Сърцето, знам, на нея днес принадлежи.
Но кажи, защо потръпна? ...